Кои са изследванията за пренатален скрининг и диагностика по време на бременността.

Бременността е особен период, изпълнен с доста смесени чувства – както с чувства на радост и невъобразимо щастие, така и с чувства на тревога и притеснения. Правилната диагностика по време на бременност е от ключово значение за безпроблемното развитие на плода и за спокойствието на всяка бъдеща майка. Проследяването на бременността е индивидуален процес за всяка жена, в зависимост от нейното здравословно състояние, възраст и начин на живот. Това са главните фактори, които определят колко често бременната трябва да ходи на прегледи, какви изследвания трябва да направи и до какви специалисти трябва да се допита.

На програмите за пренатален скрининг трябва да се обърне изключително внимание, тъй като те служат за определяне на възможните рисковете по време на бременността – както за майката, така и за детето. Те се състоят от различни методи и изследвания, чрез които се установяват потенциални отклонения и генетични аномалии в развитието на бебето още преди раждането му.

В зависимост от начина на извършване, пренаталните изследвания биват инвазивни и неинвазивни. Всеки един от тях се характеризира с определени особености – в коя гестационна седмица трябва да бъде направен, какви генетични аномалии открива, с каква точност се окачествява и какви рискове крие.

Един от най-често назначаваните методи в пренаталната диагностика е биохимичният скрининг. Въпреки че е най-широко достъпното лабораторно изследване, което се прави още в първия или втория триместър на бременността, биохимичният скрининг не е най-надеждното решение. Резултатите от него излизат под формата на „нисък риск“ и „висок риск“, като се представят в следния вид: „риск от синдром на Даун 1:2000“, което означава, че 1 на 2000 жени със сходни на вашите резултати е родила дете със Синдром на Даун. Резултата от БХС се счита за притеснителен и висок едва когато рискът е по-голям от 1:250 (например 1:100). Това обаче не дава 100%-ва точност, че детето в утробата ви ще се роди с генетичен дефект. Голяма част от бременните жени, получили „повишен риск“ при БХС, раждат напълно здрави бебета. Само 10% от жените с „висок риск“ посрещат на бял свят деца с вродени аномалии. Високият риск за останалите 90% обаче предполага извършването на допълнителни изследвания, които да потвърдят или изключат предполагаемите генетични дефекти при плода. Лошото в случая е, че много често лекарите препоръчват амниоцентеза или хорионбиопсия – инвазивни процедури, които крият сериозни рискове за бебето и майката.

Амниоцентезата налага извършването на пункция през коремната стена на бременната, което може да доведе до спонтанен аборт. Друг недостатък при това изследване е срокът на провеждането му, който е твърде късен - между 16-та и 20-та гестационна седмица. Хорионбиопсията също крие немалко рискове – при изследването се взема тъканна проба (биопсия) от структури на развиващата се плацента, наречени хорионни въси. Последиците от процедурата могат да бъдат вагинално кървене, инфекция на околоплодния мехур, болки ниско в корема и дори загуба на плода.

За да се избегнат физическите и психическите неприятни последствия от тези процедури, в световен мащаб все по-често се препоръчват неинвазивните пренатални тестове. При неинвазивните тестове за хромозомни аномалии без никакъв риск от загуба на бременността се взима стандартна кръвна проба от майката, от която се изолира ДНК на бебето. Технологията, базирана на този ДНК анализ, установява с изключителна точност наличието на определени генетични аномалии и то в много кратки срокове – до 7 работни дни. Неинвазивните пренатални тестове (НИПТ)  притежават неоспоримо предимство пред инвазивните процедури като амниоцентезата и хорионбиопсията.

Пренатест е първият неинвазивен пренатален тест в България и Европа, предоставящ резултат с точност до 99.8%. Тестът открива Синдром на Даун и други генетични заболявания при плода само и единствено чрез кръвна проба от майката. Това е първият пренатален тест, който може да бъде извършен още от най-ранна бременност – от 9-а гестационна седмица. Той играе  ключова роля в пренаталната диагностика, осигурявайки на бременните жени спокойна и информирана бременност чрез надеждни резултати и без абсолютно никакви рискове за плода. Сред всички НИПТ на пазара Пренатест се откроява с най-висока прецизност и най-малък процент фалшиво положителни резултати. Точността, с която Пренатест определя наличието на Синдром на Даун и тризомии 13 и 18, е над 99%. Същевременно, едва 0.1% от извършените тестове дават грешна информация за наличие на вродено заболяване.

Пренатест е най-иновативния метод в пренаталната диагностика и като такъв отлично допълва класическите пренатални изследвания като ултразвуковата диагностика, феталната ехография и биохимичния скрининг. Приложим е и при двуплодна бременност (за разлика от БХС) и освен това дава информация за пола на бебчето. Благодарение на Пренатест българските жени могат да се възползват от напредъка на съвременната медицина и да преминат през 9-те месеца спокойни и уверени! 

Повече информация може да прочетете Тук -> www.prenatest.bg